Забавление на летището? Нито аз

Седя в салона за заминаващи на летището в Малта. Е, явно аз в действителност не седнал съм там. Седя на бюрото си на работа със сандвич Прет и полупиян Американо. Вероятно, до момента в който четете това, аз разхождам кучето. Но журналистическите конвенции би трябвало да се съблюдават. Сегашното време е наложително (въпреки че началният жанр „ До Малта “ е необятно признат във всички положителни публикации).

По-добре е това, което вършиме в настоящо време, да е по-интересно, в сравнение с да седите в салон за тръгване. Би било доста по-добре, в случай че седях в нощен клуб и отпивах шампанско от някой от обувките на Лейди Гага. Но уви, летището в Малта е такова. И макар че в действителност към този момент не седнал съм в салона за тръгване, несъмнено бях, когато за първи път ми хрумнаха идващите мисли. Не е доста гонзо от моя страна, знам, само че явно е правилно, тъй като в случай че си го измислях, щях да съм в Phnom Penh International или най-малко на JFK.

Но повода за настоящето време е да ви вкара сега, за който в този случай няма да ми благодарите. Защото в този съответен миг зъбите ми са (или бяха) изправени от какофонията на шестгодишно дете, което беззвучно блъска по пиано, оставено в средата на залата, до момента в който родителите му гледат възхитено. Техните радостни усмивки са пасивно-агресивен щит за предотвратяване от раздразнени спътници, защото имплицитното обръщение е, че всеки, който не е обаян от това инцидентно фортисимо, което им е дало моментна отмора от дейното родителство, явно би трябвало да ненавижда децата.

Което ме навежда на моята позиция. На кой малоумен админ му хрумна концепцията да сложи пиано в средата на зона за сядане, цялостна със уплашени пасажери? Дали това е защитна мярка при положение, че Владимир Ашкенази минава оттова? Приеха ли органично основано пеене, като всеки крещеше „ Напускане на реактивен аероплан “ сред визитите в безмитните магазини? (Да, това са 20 Golden Airline Greats, „ Come Fly With Me “, „ Wind Beneath My Wings “ и „ Do You Know the Way to Gate 13? “)

Или може би са били съблазнени от концепцията, откакто един път видях някой да се играе най-малко на половина обичайно на махленски ъгъл или на гара, и си помислих, че ще развесели чакането. Но главната разлика с тези места е, че в множеството случаи можете да си тръгнете, в случай че мястото на Владимир е заето от шестгодишно дете, което не е идващият Моцарт.

В дребен и на огромното летище има няколко изхода, с изключение на може би салона за изпълнителни шефове, макар че в случай че всички търсеха това бягство, някой малоумен шеф ще реши, че би трябвало да се развесели с глокеншпил.

Летенето по своята същина е стресиращо и все пак доста летища заговорничат с цел да стане още по-лошо (Малта също наподобява е наела Брайън Блесед да ръководи таноя). Терминал 5 на Хийтроу, да вземем за пример, е планиран да предизвиква еднопосочния поток на трафика за тълпи от хора и небесата да ви оказват помощ, в случай че желаете да се върнете или може би да седнете. Превъзходното усещане е за местата, предопределени за улеснение на всички, с изключение на на действителния консуматор. Трябва да се чудите какъв брой постоянно тези, които проектират нашите публични и полупублични пространства или измислят тези „ занимателни “ решения, в действителност употребяват самите уреди.

И това стига надалеч оттатък летищата. Помислете за несъответстващо шумоизолираните преустроени жилища или театрални седалки със затъмнена панорама за всеки, само че не и за професионални баскетболисти. Автоматизирани асансьорни системи, които отхвърлят да ви отведат до вашия етаж, макар че отиват в тази посока. Хотелски душове с объркващи кранове или стайни светлини, които отстраняват мрачната предсказуемост на бутон до вратата или лампата. Списъкът е безконечен. Всички ние имаме свои лични образци.

Така че до момента в който седях там (както, несъмнено, към момента съм), ми хрумна, че виновните за проектирането и ръководството на публични пространства или даже офиси би трябвало да бъдат задължени да прекарват несъмнено време всеки месец, „ наслаждавайки се “ на забавните уреди, които са наложили на останалите от нас. Дори в този момент си представям свят, в който управител написа на сътрудници, настоявайки за преосмисляне на проекта за пиано, в имейл, който стартира с „ Седя в салона за заминаващи на летището в Малта ... ”

Изпратете имейл на Робърт на адрес

Следвайте, с цел да научите първи за най-новите ни истории